André Derain ~ Self-portrait in studio, c.1903, National Gallery of

Андре ДЕРЕН | Първият авангардист в света

André Derain ~ Self-portrait in studio, c.1903, National Gallery of Australia

Андре Дерен (1880-1954) се ражда в Шату, покрай Париж – алма матер на френския импресионизъм – Моне, Сисле, Писаро и Реноар творят точно там. И може би това оказва най-голямо въздействие върху предопределението на младия Дерен, макар че фамилията му е твърдо срещу това синът им да се занимава с живопис, заради което му се постанова самичък да търси и развива гения си.

Вероятно този е и най-прекият път към авангардизма. Запознава се с Анри Матис на курс по изобразяване, на който се записва, до момента в който следва инжинерство. Самият Матис, убеден в гения на приятеля си, употребява чара си, с цел да измоли родителите му да му разрешат да зареже инженерството и да се посвети на рисуването. Така младият Дерен се мести в Академия Жулиен.

Но Дерен учи най-много до момента в който следи творбите на Ван Гог и Гирландайо, Сезан. Непокорството и мощно изразеният индивидуализъм му печелят популярност на Есенния салон в Париж, където дружно с Матис излагат новаторските си картини. Луи Воксел ги назовава ‘’Les Fauves’’ – в превод „ Диви зверове “, като по този начин се поставя началото на течението фовизъм.

В началото на предишния век прочут арт търговец изпраща Дерен в Лондон да сътвори серия от градски пейзажи. В 30 картини Дерен основава портрет на Лондон, коренно друг от всичко правено преди него в това число и от кръстника на импресионизма Клод Моне. Те са и най-популярните негови творби.

Година по-късно различен арт търговец изкупува всичко, което Дерен е нарисувал и по този метод му обезпечава финансова самостоятелност, а оттова и креативна независимост. Художникът взема решение да се реалокира в Монмартър, с цел да е покрай своя добър другар Пикасо. Редом с Пабло Пикасо и Жорж Брак Дерен взима присъединяване в създаване на теориите на кубизма.

Освен от живопис Дерен се интересува и от литературните течения на своето време. Негови обичани писатели са Балзак и Зола. Сам основава илюстрациите към първата прозаична книга на самия Гийом Аполинер „ L'enchanteur pourrissant “ от 1909 - деен участник във френския артистичен авангард, една от най-важните фигури в оформянето на естетическите правила на кубизма, а посредством поезията - непосреден предходник на сюрреализма.

През 1916 Дерен илюстрира първата книга на Андре Бретон, в която към този момент проличава проучването му на стила на старите майстори. През 1919 прави сценографията на балета на Серж Дягилев „ La Boutique fantasque for Diaghilev “. През 1928 към този момент прави изложения по целия свят.

„ Строго видяно, живописта е едвам първоначално си “, споделя Дерен и не стопира да рисува до деня, в който на 74-годишна възраст гибелта лишава четката от ръката му.

Bathers, 1907, The Museum of Modern Art, New York